Галерист от Ню Йорк продава в София „крадени“ картини

Галерията на Стефан Стоянов в Ню Йорк е затворена повече от година, той обаче вероятно все още не готов да оповести у нас този факт. Но не е само това…

Новините за триумфите на българите по света понякога са доста преувеличени. Да имаш обаче собствена галерия в Ню Йорк определено е успех, дори ако е съвсем малка. Но да се задържиш на гребена на вълната в търговията със съвременно изкуство в залив, където ловуват големите акули, може би не е за всеки. Един българин заяви себе си на този арт Олимп и след известно време слезе от там. Галерията му е затворена повече от година, но той вероятно все още не готов да оповести у нас този факт. Името му е Стефан Стоянов. За него новините от Америка лека-полека пристигат и у нас, макар и със закъснение. 

„Ако някой колекционер купи моя картина от галериста Стефан Стоянов, да знае, че е крадена.“ Това обяви художникът Хубен Черкелов във Фейсбук, след като научи, че две негови платна ще бъдат предложени за продан в столичната галерия „Аросита“ през месец април. Черкелов живее и работи в Ню Йорк, както доскоро бе и Стоянов.

„Неприятно съм изненадан, че съм включен в изложба на Stefan Stoyanov Gallery в помещението на „Aросита“ – казва още Черкелов. – Нека за всички да е ясно, че нямам нищо общо нито с „Аросита“, нито със Stefan Stoyanov Gallery. И нямам представа откъде изобщо имат мои работи да излагат. Ще трябва да проверя какво става.“

Малко по-късно Черкелов разказа публично на стената си в социалната мрежа, че Стоянов е донесъл от Щатите в България негови картини, които му дал през август 2014 г. – уж за малко, което продължило 8 месеца до момента, в който не били предложени в „Аросита“.

„Той не притежава тези произведения, та ако някой колекционер e купил нещо мое от Стефан на далавера – обяснява Черкелов, – да знае, че е крадено. Не може да бъде препродавано, защото Стефан не притежава документация за произведенията… T.е. да контактуват с мен или с полицията. Същото се отнася най-вероятно и за други автори от САЩ, които са „на далавера“.

Хубен Черекелов твърди, че

„Той (Стефан Стоянов) не притежава тези произведения, та ако някой колекционер e купил нещо мое от Стефан на далавера, да знае, че е крадено. Не може да бъде препродавано, защото Стефан не притежава документация за произведенията“, твърди Хубен Черекелов.

Двете картини на Черкелов, предлагани в „Аросита“, са свалени от куратора, обясни пред „Площад Славейков“ Моника Крумова от галерията. Това става на втория ден, след като Хубен описа ситуацията публично. В изложбата са предложени още картини на Златка Андреева, Димитър Генчев, Катерина Гецова, ИлиН, Илейн Джефри, Моника Крумова, Куивийн О’Фрахала, Васил Петров, RASSIM, Светлин Русев, Свилен Стефанов, Сашо Стоицов, Станислава Стоянова и Миряна Тодорова.

Изложбата „Лицата на пейзажа“ в „Аросита“ бе анонсирана като организирана от „Галерия Стефан Стоянов, Ню Йорк“. Истината за „лицата от пейзажа“ на „Орхар стрийт“ в най-големия град на Америка обаче е друга. Четем я в материали, публикувани миналата година зад океана. През юни 2014 г. в някои онлайн медии излиза новината, че галерията му е ударила кепенци. На снимката се виждат спуснатите щори на помещението, заключено с катинари.

Помещението на „Орхард стрийт“ е затворено.

Помещението на „Орхард стрийт“ е затворено.

В статия, поместена на 30 юни 2014 г. в онлайн изданието Bowery Boogie, четем, че „Стефан Стоянов Галери“ е затворила врати „без предупреждение“:

„Научихме, че едноименният собственик се е борил за нея до последно. Междувременно обаче металните врати вече са затворени, а на фасадата стои табела, че помещението се дава под наем.

Стоянов отваря галерията през 2009 г. и бе уникален в гордостта си да притежава приземен етаж, посветен единствено на „видео изкуството“. Кредото му бе отдадеността да „привежда режещия ръб на съвременното изкуство от младите и напредващи артисти на преден план в света на изкуството“.

Възможно е затварянето на галерията да е свързано с дело, заведено от художничката Джейн Холзъл от „Уорхол Фактори“ миналото лято, според което арт дилърът е злоупотребил с произведения на изкуството за 585 хиляди долара.“

В изданието Art in America четем в статия, публикувана на 6 юни 2013 г., че художничката Джейн Хоузър съди галерист от Ийст Сайд – Стефан Стоянов.

„Дело, заведено миналия месец, изправя артист на „Уорхол Фактори“ срещу арт дилър от Ню Йорк. Случаят възниква около чек, който не може да се осребри и сложна сделка с произведения на изкуството на Дан Колън, Майк Кели и Ричард Принс.

Джейн Холзър съди „Стефан Стоянов Галери“ за това, че е злоупотребил с най-малко 585 хиляди долара, за които са имали спогодба по сделка тип „размяна на произведения на изкуството“.

Според жалбата на Холзър, тя и Стоянов, който държи галерия на „Орханд Стрийт“, са подписали „Споразумение за размяна на имущество“ на 25 март. Според него Холзър щяла да продаде две творби от своята колекция на Стоянов – „Обединение на дъгата“ на Майк Кели (1985), което купила по-рано за 240 хиляди долара, и „Силует на игра на карти“ (2010) на Дан Колън, купена за 500 хиляди долара същия месец. Общата стойност от 740 хиляди долара щяла да се държи от Стоянов като своеобразно капаро за ексклузивното право на Холзър да избере кои произведения да купи чрез него.

Тя избрала да купи от „Гагоужън галери“ две картини от 2012 г. на Ричард Принс на стойност 405 хиляди и 585 хиляди долара. Съответно Холзър платила на Стоянов допълнително 253 хиляди долара, за да покрие разликата между сумите за Кели и Колън и цената на Принс.

Според жалбата, Стоянов написал два чека за двете картини на Принс – единият за 405 хиляди долара покрил цената на по-евтината от двете творби, но вторият – за 585 хиляди – не могъл да бъде осребрен заради недостатъчна наличност. Парите трябвало да дойдат от оставеното капаро, а не от сметката на галерията.

Холзър цитира Стоянов, че е станало объркване и парите ѝ са отишли в „грешна банкова сметка“. Тя допуска, че всъщност Стоянов ги е използвал „за собствени цели, за пътуване до Европа“.

Самият галерист обяснява, че е пътувал за България след смъртта на брат си и не е успял оттам да приведе нещата в ред.

„Няма какво повече да кажа – коментира Стоянов пред Art in America в имейл, изпратен от Венеция. – Планирам да разреша ситуацията до завръщането си в Америка идната седмица.“

Витрината на „Стефан Стоянов галери“ в по-добрите й времена.

Витрината на „Стефан Стоянов галери“ в по-добрите й времена.

Открихме и някои коментари за българина, публикувани в блога How’s my dealing,който призовава артисти да споделят отношението си за галеристи, с които са работили. Ето какво казват за Стефан Стоянов:

14 февруари 2009: „Убедете се, че ви плаща веднага, иначе може да се окажете с чек, който не можете да осребрите“;

23 декември 2009: „Те всъщност имат ново, фантастично пространство на „Орхард стрийт“. Онези, които не се занимават само с клеветене на хората, просто да отидат и да се уверят сами. Колкото до собственика – най-страстният и трудолюбив човек“;

21 декември 2011: „Той може и да продава произведения на изкуството, но не плаща на артистите. Дори и да им плати, чековете буксуват в банката“;

27 февруари 2012: „За съжаление, трябва да се съглася с повечето от коментарите и да кажа, че или ще ми предплаща, или няма да работя със Стефан“;

13 октомври 2012: „Толкова чаровно честен мъж!“

Пред българските медии Стефан Стоянов разказва, че се връща в България, най-вече за да се види със семейството си. В интервю за в. „Преса“, публикувано в сайта на медията през август 2013 г., Стоянов говори за себе си като успешен галерист в Ню Йорк. А през месец май същата година делото срещу него за разплащане с чек, който няма покритие, е вече в медиите. На въпрос на „Преса“ как приема етикета „най-успелия източноевропейски галерист в Ню Йорк“, Стоянов отговаря:

„Успехът е в това да мога да правя изложбите, които искам, без да се налага да правя компромиси заради пазара. Въпреки че живея в световната столица на изкуството, да продам една работа ми отнема много време. Защото и там хората не са толкова освободени, колкото би трябвало да бъде.

Аз не съм лесен за публиката, показвам доста новаторски творби, затова ме наричат „лудия Стефан“. Сюжети като сексуалността и смъртта например никога не се показват толкова прямо в Америка, както аз го правя. Такива творби не се купуват от американци. Понякога дори ми е чудно как изобщо успявам да се задържа като галерист.“

На арт пазара в Америка явно е като в някои филми – совите не са това, което са…

Източник: Площад Славейков; автор: Диляна ДИМИТРОВА

Ако Ви е харесала статията и Ви е била полезна, моля споделете я с Вашите приятели и гласувайте за нашия сайт от лайк бутона в дясната колона и бгТоп бутона най-долу! Благодарим Ви!

Ако Ви е харесала статията, моля споделете я и гласувайте за нашия сайт от лайк бутона в дясната колона и бгТоп бутона най-долу! Благодарим Ви!

Вашият коментар